История
ОКРЪЖЕН СЪД – Монтана е учреден на 1 април 1959 г. след като е въведено новото административно делене на страната с окръзи и общини. Първият председател на Окръжния съд е Начо Влъчков, съдът имал и трима членове. Те разглеждали наказателни и бракоразводни дела, извършвали превантивна дейност, пропагандирали правни знания. Юристите са били настанени в три стаи на бившата Кооперативна болница на ъгъла на ул. „Стамболийски“ и „Хан Аспарух“, а делата се разглеждали в пристройка в същия двор. Учредяването на Окръжения съд обаче е само стъпка в дългата история на правораздаването в Монтана и селища, съществували на това място през вековете. Съд и съдебни служители са бдели за спазването на реда и закона в района от появата на човешките общества – в тракийско и римско време, при славяни и прабългари, в българската държава и под чуждо владичество… Документ от 26 януари 1681 г., подписан и подпечатан от шериатския кадия на село Кутловица и изпратен на софийския валия, доказва с показанията на двама свидетели, че робът Сюлейман, син на Абдулах, по произход русин, а по вяра мюсюлманин, е бил притежание на починалия брат на ищеца Мухарем ага. След Освобождението, веднага след приемането на новите български закони, през 1881 г. започва дейност Кутловският мирови съд. Той разглежда и решава наказателни и граждански дела, извършва нотариална дейност. Според историческите сведения през 1896 г., пет години след обявяването на Кутловица за град Фердинанд, селището наброява 1773 жители и има третокласно мирово съдилище със съдия секретар и съдебен пристав, 1 адвокат, 5 помощник адвокати и 2-ма прошенописци. През същата 1896 г. в дома на адвоката Иван Стоянов във Фердинанд гостува поетът Иван Вазов. Стоянов е бил негов помощник в Окръжния съд в Берковица и прототип на Дормидолски в повестта „Митрофан и Дормидолски“. Заради нарастващото население и бързото развитие на града през 1920 г. е създаден Втори фердинандски мирови съд с район селата на запад от града. Малко по-късно съдът прераства в околийски, търсенето на прависти се увеличава и младежи от града и района се насочват към юридическото образование. През 1934 г. в Юридическия факултет на Университета в София се обучават 5-ма младежи от Фердинанд. След революционните промени през 1944 г., когато Фердинанд е преименуван на Михайловград, градът се превръща в промишлен и културен център на Северозападна България, а местната управа предприема действия за неговото мащабно развитие и благоустрояване. През март 1946 г. временната общинска управа приема четиригодишна програма за развитието на Михайловград, в която е включен и строеж на Съдебна палата, заедно с кланица, хладилник, квартално училище, родилен дом, басейн и др. Първа копка за Съдебна палата обаче е направена чак през 1967 г. – сградата е разположена на ъгъла на улиците „Васил Левски“ и „Васил Коларов“. Палатата е проектирана с четири етажа със съдебни зали, адвокатски кантори, помещения за администрацията, прокурорите и тържествена зала.
Новата Съдебна палата, в която и днес се помещава Окръжният съд, е открита тържествено на 30 януари 1970 г. от министъра на правосъдието тогава Светла Даскалова.
След първия председател на ОС- Михайловград Начо Влъчков, през 1960 г. Окръжният народен съвет избира за председател Иван Беличовски. През април 1969 г. поради изтичане на мандата на Беличовски за председател е избран Иван Томов, а през април 1974 г. – Иван Митов. Тогава освен съдиите в съда работят 8 служители – административен секретар, двама секретари в съдебно заседание, архивар, двама деловодители, един призовкар и чистач. Председатели на ОС – Михайловград , а от 1993 г. ОС – Монтана, са били и Любомир Михайлов, Евгения Петкова, Иван Цеков, Тошко Тошев, Дияна Ценева и Диана Кузманова. През 2019 г. в Окръжен съд - Монтана работят 36 души -11 съдии и 25 съдебни служители. Председател на ОС- Монтана е г-жа Милена Бранкова. Съдебната администрация включва: съдебен администратор, главен счетоводител, системен администратор, управител сгради, касиер, съдебни секретари, съдебни деловодители, съдебен архивар, призовкари и чистачи.