Районен съд – Монтана осъди Прокуратура на Р. България  да заплати на Ц.Д.П. 2700 лева обезщетение за имуществени вреди за неправомерно повдигнато и поддържано срещу него обвинение за опит за убийство. На 5 ноември 2016 г. 48 годишният Ц.Д.П. осъществил със съпругата си Т. П. курс с такси от Враца до село Громшин с пътник К. Г. Д. като в селото двамата били нападнати с нож от К. Г. Д. При опит да се защити Ц. Д. П. нанесъл с нож прободни рани в гърба и гърдите на К. Г. Д. През същата 2016 г. Ц.Д. П. бил привлечен като обвиняем по досъдебно производство като в постановлението се твърдяло, че е  направил опит умишлено да умъртви К. Г. Д., а деянието е останало недовършено по независещи от него причини. Срещу Ц. Д. П. бил изготвен обвинителен акт от Окръжна прокуратура - Монтана и той бил предаден на съд. През ноември 2018 г. Ц. Д. П. бил признат за виновен и осъден на ,,Лишаване от свобода‘‘ за срок от 3 години, отложено с  5 години изпитателен срок, както и да заплати на гражданския ищец 25 000 лева. Присъда била обжалвана и през април 2019 г. Апелативен съд – София  признал Ц.Д.П. за невиновен и отхвърлил и гражданския иск. Присъдата на Апелативния съд била потвърдена и с решение  на ВКС от април 2020 г.  Върховният съд обявил, че Ц.Д. П. е извършил деянието при самозащита, а „деяние, извършено при неизбежна отбрана е правомерно и общественополезно и нападнатият не носи отговорност за причинените от него вреди“. Ц.Д.П. е предявил против Прокуратура на Р. България иск да му заплати обезщетение от 3 500 лева, платени от него за адвокатски защити пред съдебните инстанции. В писмен отговор до съда Прокуратурата намира исковете за допустими, но неоснователни и недоказани. Районен съд разгледа делото и намери иска за частично основателен. Ц.Д.П. е оправдан с крайния съдебен акт, поради което е налице  предпоставката на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/, според която ,,Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано“. След като се запозна с документите за платени от ищеца суми Районен съд осъди Прокуратура на Р. България  да заплати на Ц.Д.П. /52 г./ 2700 лева обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва от влизане в сила на оправдателната присъда. Съдът  отхвърли иска в останалата част, над уважения до предявения размер от 3500 лева като неоснователен и недоказан. Прокуратурата бе осъдена да плати на Ц.Д. П. и 241, 42 лева деловодни разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Монтана в двуседмичен срок.