Окръжен съд/ОС/ – Монтана потвърди решение на Районен съд /РС/ – Монтана, с което Прокуратурата на Р България е осъдена да плати на Г. Л. Г./42 г./ от село Д. Б., област Монтана 2000 лева обeзщетение за претърпени неимуществени вреди  от неправомерно повдигнато обвинение за  кражба, изтърпял е наказание „Лишаване от свобода“, но по-късно досъдебното производство е било прекратено.  През 2013 г. срещу Г. Л. Г. е било образувано наказателно дело за извършена кражба в условията на опасен рецидив, по което той е бил признат за виновен  и осъден на „Лишаване от свобода“ като е излежал в затвора 9 месеца и 17 дни.  С решение на ВКС от 2015 г. наказателното производство срещу Г. Л. Г. е било възобновено и на 19 август 2015 г. с постановление на Районна прокуратура – Монтана досъдебното производство срещу него е прекратено поради недоказаност на обвинението по безспорен начин. Г. Л. Г. е завел срещу Прокуратурата дело по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/, с което е претендирал за обезщетение от 10 000 лева за претърпени неимуществени вреди заради неправомерно повдигнатото обвинение и лишаването му от свобода. С решение от 13 октомври 2020 г. РС- Монтана е осъдил Прокуратурата да заплати на Г. Л. Г. 2000 лева обезщетение за неимуществени вреди, както и да му плати  разноските по делото. Районна прокуратура –Монтана обжалва постановения от РС акт като твърди, че у Г. Л. Г. не е настъпило емоционално увреждане в социален и здравословен план, изразило се в преживени унижение и стрес, и моли за изменение на решението на съда и постановяване на ново, с което да се отхвърли или бъде намалено присъденото обезщетение. След като се запозна с всички факти и документи по делото въззивният съд прие, че са налице предпоставките на закона за ангажиране отговорността на държавата в лицето на Прокуратурата на Р България, от чиито действия са причинени вреди на Г. Л. Г. като незаконно му е повдигнато обвинение за престъпление, за което е бил оправдан. „Безспорно насочената към ищеца наказателна репресия е засегнала неговата чест и достойнство, осъждането  му е допринесло за една несигурност относно бъдещето му в личен план“, обяви съдът и потвърди присъденото на Г. Л. Г. обезщетение   от 2000 лв. като „справедливо и достатъчно, за да го компенсира за претърпените от него вреди“.

Решението не подлежи на касационно обжалване.