На 13 януари 2026 година, в открито съдебно заседание, Окръжен съд – Монтана потвърди взетата най-тежката мярка за неотклонение „задържане под стража“ по отношение на 18-годишния С. Л. Н., обвиняем за грабеж.

Пред Окръжен съд – Монтана делото е образувано по частна въззивна жалба на защитата на обвиняемия срещу определение на Районен съд – Берковица, с което спрямо С. Л. Н. е взета най-тежката мярка за неотклонение „задържане под стража“.

По отношение на С. Л. Н. е повдигнато обвинение за това, че на 2 януари 2026 година в гр. Вършец отнел чужда движима вещ – мобилен телефон, като употребил сила – нанесъл удар с дървена летва по главата на Н. С. П., след което избягал.   

Пред съда С. Л. Н. – с начално образование, работи без договор, неосъждан, поиска да се върне при семейството си и изрази съжаление за постъпката си. Защитата му поиска мярката му да бъде изменена в „домашен арест“, признал се е за виновен и иска да се грижи за малкото си дете.

След като се запозна със събраните по досъдебното производство доказателства и изслуша прокурора, обвиняемия и неговата защита, тричленен състав на Окръжен съд – Монтана обяви, че жалбата е неоснователна и не следва да бъде уважена. Налице е обосновано предположение, че С. Л. Н. е извършител на престъплението, за което е привлечен като обвиняем и за което законът предвижда наказание „лишаване от свобода“. Магистратите споделят извода на първоинстанционния съд, че съществува реална опасност обвиняемият да се укрие или да извърши друго престъпление – след като е задържан е успял да избяга, по-късно е установен и върнат в ареста от полицията. Също така, макар да не е осъждан, има лоши характеристични данни – като непълнолетен е извършил кражби, за две от които са му налагани административни наказания от Местната комисия за борба с противообществените прояви на малолетни и непълнолетни (МКЗБППМН), които не са оказали каквото и да е поправително действие върху него.

Определението на Окръжен съд – Монтана е окончателно и не подлежи на обжалване.

„Връзки с обществеността“