Районен съд – Берковица потвърди мярката за неотклонение „задържане под стража“ на 37-годишна жена от Сливен за извършена кражба в условията на опасен рецидив
На 5 февруари 2026 година, в открито съдебно заседание, Районен съд – Берковица потвърди взетата мярка за неотклонение „задържане под стража“ по отношение на 37-годишната К. В. С. от гр. Сливен, обвиняема за кражба.
Пред Районен съд – Берковица делото е образувано по молба на обвиняемата К. В. С., с която моли да й бъде отменена мярката „задържане под стража“ с по-лека.
Според документите по делото на 15 октомври 2025 г. за времето от 14:00 ч. до 14:20 ч. от частен дом в гр. Берковица била отнета парична сума от 5 000 лева. В рамките на образуваното досъдебно производство като обвиняема е привлечена 36-годишната тогава К. В. С. от гр. Сливен, спрямо която е повдигнато обвинение за престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1 от Наказателния кодекс (НК) – кражба, която представлява опасен рецидив. На 17 октомври 2025 година Районен съд – Берковица уважи искането на Районна прокуратура – Монтана, Териториално отделение – Берковица, за вземане на най-тежката мярка за неотклонение „задържане под стража“ спрямо К. В. С.
Производството е по реда на чл. 65 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) и следва да установи дали е настъпила промяна в обстоятелствата, при условията на които спрямо обвиняемото лице е взета мярка за неотклонение „задържане под стража“, считано от влизане в сила на последния акт на съда.
Пред съда К. В. С. – с начално образование, безработна, осъждана, заяви, че желае по-лека мярка „домашен арест“, признава се за виновна и иска да сключи споразумение.
След като се запозна със събраните по делото доказателства и изслуша прокурора, обвиняемата и нейната защита, съдът обяви, че молбата на К. В. С. не следва да бъде уважена. Според състава първоначалното предположение, че обвиняемата е съпричастна към извършеното не се разколеба по никакъв начин. Съдът намира, че не е отпадналата опасността обвиняемата да се укрие и да извърши друго престъпление, което се извежда от личността й – многократно е осъждана, а настоящото деяние е извършила след изтърпяно на 16 юни 2025 г. наказание „лишаване от свобода“. Според състава обвиняемата има трайно установени престъпни навици, като предходните й осъждания и наложени наказания не са довели до нейното поправяне и не могат да я възпрат от извършването на други престъпления.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба и частен протест пред Окръжен съд – Монтана в тридневен срок.
„Връзки с обществеността“