На 24 април 2026 година, в открито съдебно заседание, Окръжен съд – Монтана измени взетата мярка за неотклонение от най-тежката „задържане под стража“ в „парична гаранция“ в размер на 1 500 евро, по отношение на 57-годишната Д. И. Т. от гр. Берковица, обвиняема за използване на платежен инструмент без съгласието на титуляра – престъпление по чл. 249, ал. 1, от Наказателния кодекс (НК).

Спрямо Д. И. Т. е повдигнато обвинение за това, че в края на месец ноември и началото на месец декември 2025 година е извършила 24 броя неоторизирани транзакции, ползвайки данни от чужд платежен инструмент, с което е причинена имуществена вреда за около 24 000 лева на Р. А. На 3 февруари 2026 г. Окръжен съд – Монтана уважи искане на Окръжна прокуратура – Монтана за вземане на най-тежката мярка за неотклонение „задържане под стража“ по отношение на Д. И. Т., която е обжалвана пред Апелативен съд – София, чийто тричленен въззивен състав я потвърждава на 5 март 2026 г.

Пред Окръжен съд – Монтана делото е образувано по искане на защитата на обвиняемата за изменение на взетата спрямо нея мярка за неотклонение от „задържане под стража“ в „подписка“.

Представителят на прокуратурата заяви, че искането на защитата е основателно, тъй като са налице законовите предпоставки за изменение на мярката в по-лека и поиска „парична гаранция“.

Пред съда защитата на Д. И. Т. внесе документи, свързани с трудовата й ангажираност и с добрите й характеристични данни и поиска изменение на мярката за неотклонение в най-леката „подписка“. Според защитата следва да се преоценят обстоятелствата относно опасността обвиняемата да се укрие или да извърши друго престъпление, които към настоящия момент са изключително занижени.

След като се запозна със събраните в хода на досъдебното и съдебното производства доказателства, направеното искане и изслуша прокурора, обвиняемата и нейната защита, Окръжен съд – Монтана обяви, че молбата на защитата е основателна и следва да бъде уважена. Според съда няма промяна в характера на повдигнатото обвинение – за извършено престъпление, за което законът предвижда наказание „лишаване от свобода“. Не е разколебана и обосноваността на предположението, че Д. И. Т. е извършител на престъплението, в което е обвинена. Представените и приети от съда писмени доказателства налагат извод, че обвиняемата няма да се укрие и няма да извърши друго престъпление, с оглед трудовата й заетост и спецификата на работа, която е извършвала до момента на задържането, а именно социална насоченост; не е осъждана за престъпления, няма данни за други обществено опасни прояви. Съдът намира, че мярка за неотклонение „подписка“ е неадекватна да постигне целите на процеса, поради което определи „парична гаранция“ в размер на 1 500 евро, вносими в 15-дневен срок, като съобрази обстоятелството, че деянието е с много висока степен на обществена опасност.  

Определението подлежи на обжалване с частна жалба и частен протест пред Апелативен съд – София в тридневен срок.