Окръжен съд – Монтана измени взетата мярка за неотклонение от „задържане под стража“ в „домашен арест“ на 25-годишен мъж, обвиняем за кражба
На 12 юни 2026 година, в открито съдебно заседание, Окръжен съд – Монтана измени взета мярка за неотклонение от „задържане под стража“ в „домашен арест“ с електронно проследяващо устройство по отношение на 25-годишния В. А. Т., обвиняем за кражба при условията на опасен рецидив.
Пред Окръжен съд – Монтана делото е образувано по въззивна жалба на служебния защитник на обвиняемия срещу определение на Районен съд – Монтана, с което спрямо В. А. Т. е взета най-тежката мярка за неотклонение „задържане под стража“ на 7 юни 2026 година.
Спрямо В. А. Т. е повдигнато обвинение за това, че на 4 юни 2026 година, около 15:30 ч. в гр. Монтана, в ж. к. „Пъстрина“, от хранителен магазин при условията на опасен рецидив, отнел чужди движими вещи – хранителни продукти и алкохол, на обща стойност 99,48 евро, с намерение противозаконно да ги присвои – престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 194, ал. 1, във връзка с чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ от Наказателния кодекс (НК).
Пред съда В. А. Т. заяви, че е сгрешил, съжалява за стореното и поиска най-леката мярка за неотклонение „подписка“.
Защитата на В. А. Т. заяви, че са налице предпоставки за изменение на взетата спрямо него мярка за неотклонение – налице са самопризнания, ниска стойност на отнетите вещи, които са върнати, тежкото му семейно положение.
След като се запозна с всички доказателства по делото и изслуша прокурора, обвиняемия и неговата защита, тричленен състав на Окръжен съд – Монтана обяви, че жалбата е основателна и следва да бъде уважена. Според въззивния съд към момента на разглеждане на делото от първоинстанционния съд мярката за неотклонение е правилно взета и адекватна, но вече е осъществила функциите си да осигури обвиненото лице за нуждите на разследването. Според състава случаят разкрива явно незначителна степен на обществена опасност, тъй като на първо място стойността на отнетите вещи е в пъти по-ниска от размера на минималната работна заплата, освен това отнетите вещи са върнати на собственика, като липсва причинена щета, при това самият обвиняем ги е възстановил доброволно при поискване. В. А. Т. е с тежко семейно и социално-материално положение, като с такава мярка не би могъл да се грижи за семейството си, в състава на което влиза дете в неравностойно положение.
Определението на Окръжен съд – Монтана е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
„Връзки с обществеността“