На 15 юли 2026 година, в разпоредително заседание, състав на Окръжен съд – Монтана прекрати съдебното производство по наказателно дело от общ характер срещу С. А. С. за умишлена безстопанственост в големи размери, извършена в качеството му на длъжностно лице. С определението си съдът върна делото на Окръжна прокуратура – Монтана за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения.

Спрямо С. А. С. е повдигнато обвинение за това, че в периода 01.01.2018 – 31.03.2023 в качеството си на длъжностно лице – „кмет“ на Община Бойчиновци, назначил с трудови договори на различни длъжности в общинската администрация 10 лица, които получавали възнаграждения от общинския бюджет, без реално да полагат труд, съгласно задълженията по сключените договори, от което са последвали значителни щети – 382 164,17 лв. (195 397,74 евро). С това той умишлено не е положил достатъчно грижа за възложената му работа по организацията за ръководене на общинското имущество и финанси съгласно чл. 44, ал. 1, т. 8 във връзка с чл. 17, ал. 1, т. 1 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА).

Представителят на прокуратурата и защитата на подсъдимия, след като изразиха становищата си по реда на чл. 248, ал. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), заявиха, че желаят съдът да насрочи открито съдебно заседание с изслушване на свидетелите и вещите лица.

След като изслуша становищата на страните по въпросите, които се обсъждат в разпоредително заседание по реда на чл. 248, ал. 1 от НПК съдът прие, че са налице съществени процесуални нарушения, което налага прекратяване на съдебното производство и връщане на обвинителния акт на прокурора за изготвяне на нов.

Обвинителния акт не съдържа точно, ясно и конкретно описание на престъплението, което се твърди да е извършено и начина на извършването му. Не е съобразено, че текста на чл. 219 от Наказателния кодекс (НК) е бланкетен и следва да бъде запълнен с конкретно посочени източници, от които произтичат правата и задълженията на обвиняемия и тези източници следва да са точно и ясно отразени, а не бланкетно, както е в случая, тъй като разпоредбата на чл. 44, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА вменява задължения на кмета на общината да организира изпълнение на задачите, които произтичат от законите, актовете на Президента и Министерския съвет – не е уточнено кой закон, респективно акт, какви конкретни права и задължения вменява на кмета по повод спазване на трудовото законодателство. От друга страна, разпоредбата на чл. 17, ал. 1, т. 1 от ЗМСМА дава част от обхвата на определението за местно самоуправление, а не вменява задължения на кмета. Не е отразено в обвинителния акт в какво се изразява изпълнителното деяние „неполагане на достатъчно грижи за възложената работа“, т.е. какви са били правата и задълженията на подсъдимия, кои от тях не е изпълнил, за да се достигне до вредоносния резултат, в какво се състоят действията или бездействията му, какво е нарушил в рамките на правомощията си и дали от това поведение е настъпила пряка и непосредствена щета за общината. Не става ясно и какви са били задълженията на кмета по контрол за спазване на трудовите задължения на лицата, работещи в отделните кметства на същата тази община. В обстоятелствената част на обвинителния акт са изложени и факти, които сочат на извършено компютърно престъпление по чл. 319б от НК, касаещи неправомерна промяна в компютърни данни на информационна система (по отношение поправките в системата за отпуските), но няма такова обвинение нито към подсъдимия, нито към друго лице и не става ясно как прокуратурата оценява този факт – като утежняващо вината обстоятелство на подсъдимия или като някаква форма на квалифицирана престъпна дейност. Освен това е отразено в началото на обстоятелствената част на обвинителния акт и специална цел за „отблагодаряване на приближени лица, които работели по предизборната кампания за кандидатстване като кмет на подсъдимия“, което навежда на друг състав на престъпление. Горното сочи на липса на съществени факти и неясноти в обвинителния акт, което го прави неясен и недостатъчно разбираем. Освен това е налице и противоречие между диспозитив и мотиви в обвинителен акт, досежно размера на щетата, за която се твърди, че е причинена на общината. Сумата по диспозитива на обвинителния акт е по-малка от сбора на сумите, посочени в обстоятелствената част на обвинителния акт по отношение на всички процесни трудови договори и не става ясно на какво се дължи тази разлика. Касае се до резултатно престъпление и размерът на щетата, освен че трябва да е значителен, следва да е и конкретно установен, тъй като той е елемента от състава на престъплението.

В мотивите е посочено, че горните пропуски съдът оценява като процесуални нарушения със съществен характер, които на първо място: правят невъзможно подсъдимия да разбере в какво точно е обвинен и нарушават правото му на защита, и на второ място: осуетява възможността на ощетената община да реализира правата си в един бъдещ съдебен процес. Тези нарушения са с абсолютен характер, тъй като в този вид обвинителния акт не може да определи надлежно предмета на доказване и рамките на съдебното производство.

Според състава на съда няма законови основания за изменение или отмяна на взетата на досъдебното производство мярка за неотклонение „парична гаранция в размер на 25 000 лв.“, поради което и потвърди същата.

Определението в частта за мярката за неотклонение и за допуснати съществени процесуални нарушения подлежи на обжалване и протестиране в 7-дневен срок пред Апелативен съд – София.

„Връзки с обществеността“