Убийства  с брадви  от любов и ревност… Кражби  на тонове строителни материали  от пътища … Шефове, опразнили служебните каси… Това не са заглавния от днешните вестници, сайтове и ТВ емисии - България, 2021! Това е  част от пейзажа на криминалната и съдебна действителност на Народна Република България/НРБ/ през далечната 1978 -  преди почти половин век.  Но действителност, потънала в мъгла - не само поради праха на отминалото време.  Голяма част от тези новини  на практика никога не са стигнали до  българите в онези години, защото не са публично съобщавани.  През 70-те и 80-те години на миналия век вестите за убийства, насилия и крупни кражби не се появяваха по вестници, телевизия и радио, а оставаха  предимно в съдебните зали. Но  по села и градове пак кипяха  фатални любови и диви омрази, размахваха се ножове и брадви, крадеше се от складове и строителни обекти… Това сочат отчетите на окръжните съдилища в България  от онова време.  Според информация от 1979 г. на Окръжен съд – Михайловград /днес Монтана/ до Министерството на правосъдието през  1978 г. в окръга са били установени 644 престъпления, по които са осъдени 805 лица. И тогава, както сега,  някои дела са се водели на специален отчет – дори и наименованието им е като днес – дела с голям обществен интерес/макар че обществото не е знаело  почти нищо за тях/. С етикета „Голям обществен интерес“, въпреки само за служебно ползване,  през 1978 г. са били обозначени 18  дела, по които са осъдени  36 души.  А престъпленията  не са много по-различни от днешните, които често с лека ръка окачествяваме като белези за разпад на обществените отношения , семейните връзки и  човешките ценности… Само за една година – 1978, в Михайловградски окръг са извършени 5 убийства и серия от кражби, грабежи и измами, на които биха завидели и днешните изпечени рецидивисти, а медиите биха им отделили декари хартия и виртуално пространство.  Някои от престъпленията са истински кошмари дори за виделите какво ли не криминалисти,  прокурори и съдии. Като убийството на 3 годишно дете от собствения му баща. Напуснат от съпругата си, обзет от ревност и гняв, 29 годишният Й.   Т. отнел живота на малкия си син, само за да накара бившата си жена да страда. Осъден бил на смърт чрез разстрел. Смъртното наказание, отдавна вече отменено, но защитавано от някои  като единствено противодействие срещу  жестоките убийства, явно  не  е стряскало готовите да убиват и тогава.  Въпреки заплахата от куршум през януари 1978 г. в кръчмата в село Брусарци пред около 60 души 57 годишният И. И. , осъждан  неведнъж, съсякъл  с брадва познатия си М.  М.  Причината  била свада  – скарали се за 11 лева. Съдът наказал убиеца с топора с 18 години затвор.  Но убийства и тогава извършвали не само закоравели апаши - на 9 септември 1978 г. в Брусарци  К. К. /42 г./ и синът й – О.  Г./18 г./ още ученик,  примамили в дома си 60 годишния Г.  С.  нанесли му 18 удара с брадва и нож и  го захвърлили във външната тоалетна. Убийството било извършено  поради ревност и за отмъщение –  пенсионерът Г. въртял любов с майката, но започнал зад гърба й и афера с 20 годишната й дъщеря. Съдът пратил жената за 16 години зад решетките, а синът заради крехката си възраст се отървал  с 6 години затвор. Според служебните информации сериозен  размах  престъпните посегателства и в онези години имали не само в бита, но и в строителството и търговията - в бизнеса, както се казва днес.  През 1978 г. А. Т. - домакин на ДСО „Пътни строежи“ – София, откраднал 1237 торби цимент  /близо 62 т/, които продал и прибрал над 6000 лева /около 60 работнически заплати/. С планината от цимент предвестникът на днешните  пестеливи строители на магистрали се снабдил чрез  влагане на по-малко материали в изгражданите  шосета. В духа на онова време обаче за назидание крадецът бил съден публично и осъден на 4 години затвор. Но Върховния съд намалил присъдата на 3 години.  На съд за некачествено строителство били изправяни понякога и хора от по-високите държавни етажи – инженери и директори.  Като бившия директор на „Водно стопанство“  инж. К. К.,  който допуснал в язовирна стена в Берковско да бъдат вложени изветрели материали, с което нанесъл на държавата щети за 33 618 лева. Плюс опасността стената да рухне и водата да помете къщи и хора. В интерес на истината,  все пак, въпреки  сериозните прилики в някои отношения, нито обществената, нито съдебната действителност преди половин век и днес са еднакви. И в Конституцията, и в законите в онези години за най-тежки престъпления са провъзгласени посегателствата срещу социалистическия строй  и нарушителите на идейните догми са били строго наказвани. Като  50 годишният работник Т. Б.,осъден на 3 години затвор заради анонимни писма с обиди  срещу местни и държавни служби и шефове. Човекът ги нарязал,  недоволен, че от Градския съвет не му дали жилище, но следователи и магистрати оценили писмата му не като право на свободно слово, а като „клеветнически твърдения, засягащи държавния и обществен строй в НРБ и СССР, престъпление, извършено под влияние на идеологическата диверсия на империализма“. Трудно може да се направи сравнение  и между нивата на престъпност днес и преди половин век в условията на тоталитарна държава. Ако през  1978 г. в Михайловградски окръг са били установени 644 престъпления, през 2020 г. в област Монтана са регистрирани 2134  престъпления – като убийствата са 2, а икономическите престъпления 389. Както показват фактите обаче и онова време не е било остров на пълен ред и спокойствие.   „Времената са различни, но хората са едни и същи, престъпления винаги е имало и ще има. Успехите в борбата с престъпността зависят от законите и качествата на хората, които ги изработват и прилагат, но и от  социално-икономическите условия, осигурените работа и прехрана и от уважението към закона в обществото – от най-високите етажи на държавата до всеки гражданин“, казват днешните магистрати.